Други

Минало(не е сигурно) и бъдеще(дано)

Вчера ходих да разгледам новооткритата спортна база на ПФК Ботев Пловдив. Страхотна е, такава, каквато трябва да бъде. И такава, каквато доскоро липсваше в Пловдив. Лошото е, че е една от малкото в цялата страна. Преди време писах една статия за сайта viasport.bg относно проблемите на детско-юношеския футбол. Новите терени в кв. Коматево ме върнаха към много спомени и реших да напиша няколко реда в блога.

 

Стане ли въпрос за футбол, често казвам, че нашето поколение не се роди в добри времена за футболисти(и спортисти изобщо). Гледайки базата на Ботев и спомняйки си “условията”, в които се опитвахме да се развиваме ние, си давам сметка в каква илюзия сме живяли. Ето една снимка за контраст – на нея съм 13-годишен. Обърнете внимание на терена…

 

 

Трудно е да се развиваш и да гониш високи постижения в такива условия. Не искам да слагам снимки от съблекални, бани и т.н., не искам и да бъда разбран погрешно – липсата на бази не е единствената причина за слабите разултати на българския спорт. В лошата среда се калява характер, което също никак не е маловажно. Но трябва да се намери златната среда между разглезването и трезвата преценка – т.е. да има нормални условия за спорт, възпитание и обучение.
Надявам се изораните терени, порутените съблекални и бездарните треньори лека-полека да остават в миналото. Но тук идва човешкият фактор, затова казвам в заглавието – “не е сигурно”. Защото от всички нас зависят отношението и развитието на спорта, науката и инфраструктурата. Толкова за миналото(което е и настояще до голяма степен).

 

Базата на Ботев е късче “Запад” в кв. Коматево, Пловдив. Допреди 1 година там имаше уникално твърд терен, порутена съблекалня с разбити бани и малка желязна трибуна. Сега децата разполагат с 6 терена, осветление, съблекални, фитнес, басейни, общежитие, лекоатлетическа писта… На подобен комплекс попаднахме и при турнето с ФК Тракия в Тулуза, Франция през 2007-а година:

 

Оставям настрана политическия образ на Цветан Василев и мнението ми за него – на черното не можеш да кажеш бяло. Впечатление ми направи и това, че почти всички треньори на клуба бяха на мача на юношите, който наблюдавах, включително Мъри Стоилов. Ето така трябва да се работи, да се стимулират младите играчи, да имат надежда, че един ден ще заиграят в първия отбор…
Дано това да е бъдещето! Силно се надявам финансовият благодетел дълги години да поддържа всичко изградено дотук. Защото, в противен случай, какъв е смисълът? Задоволяване на икономически интереси и оттам нататък – завръщане в миналото, ако перефразирам заглавието на онзи филм. На това трябва да се научим в България – да пазим и надграждаме, а не да рушим. Само така може да се постигне нещо дълготрайно и устойчиво. Дъното бяхме стигнали, нашето поколение даже тичаше по него, стига толкова. Дано.

 

Не мога да скрия, че със смесени чувства гледах тренировъчната база – тъжно ми стана, като се замислих колко хиляди пъти баба ми и майка ми са прали червени от сгурията гети, колко травми съм имал от лошите терени, колко студени дни сме прекарвали зимата по съблекалните. Но ми стана и радостно – че съм продължил докрай и не съм се отказал, поне през целия детско-юношески футбол. И за още нещо – сега едни момчета са щастливи и се подготвят както трябва.

 

Поздрави и успех!

3 Коментари

3 Comments

  1. Анонимен

    September 20, 2013 at 10:55 am

    Браво момче, само напред!

  2. Ясен Крайчев

    September 20, 2013 at 1:59 pm

    И аз така ги виждам нещата! Благодаря! :)

  3. Светослав Коджаманов

    September 21, 2013 at 7:07 am

    Браво , много добра статия ! Така , както е всъщност !

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Най-популярните

To Top