Тренировки

Няколко съвета от “старата школа”

Здравейте, приятели! Първо искам да се извиня на всички, които следят СИЛЕН в социалните мрежи – там обещах тази статия за вчера, но така се стекоха обстоятелствата, че не можах да пиша и качвам. Надявам се ми влизате в положение!

 

И директно на темата. Моят първи треньор(дори не само футболен), е дядо ми – Димитър Генов. Споменавал съм го и друг път в статиите ми, и това не е случайно – този човек ми е дал основите в спорта във всяко едно отношение – футболни умения, психология, навици. За всичко това съм му много благодарен и ми хрумна да ви запозная с няколко простички съвета, които обаче са много, много смислени. Мисля, че ще бъдат полезни не само на трениращите, а и на треньори, четящи СИЛЕН.

 

“Загрявката е винаги до изпотяване!” – звучи като клише, но е нещо, проверено в практиката, още преди да навлезнат съвременните методи на трениране, спортни журнали, изследвания и т.н. Това за мен е основно правило за всеки, занимаващ се някакъв спорт, ако ще и дартс да е! Правилната подготовка на организма е изключително важна за представянето и предпазването от контузии.
“Ако ще и камъни да валят, сме на тренировка!” – за някой може да звучи смешно, но наистина така се създава отношение към спорта. Да не говорим, че именно такъв начин на мислене помага най-много и за изграждане на колектив(при отборните спортове). А няма нищо по-готино от това да си със съотборниците по половин-един час по-рано на тренировка, в който да се шегувате, опознавате, играете джитбол, квадрати и да развивате уменията си. В резултат на този съвет за всичките си 10-12 години във юношеския футбол, съм изпуснал тренировка единствено поради контузии. Досега също за мен дисциплината е много важна.
“Гледайте към небето и не мислете за нищо!” – да, ето това чувахме през горещите летни дни след тежки тренировки от подготовката. Сега си давам сметка, че това си е страхотен Mind, Body and Soul похват. Допреди минути пулсът ти е бил 180-200 удара в минута, тялото ти е било подложено на огромно натоварване…и е чудесно след това наистина да не бързаш за съблекалнята, за вода и т.н. А просто да направиш малко стречинг, разтърсване, да легнеш по гръб и да погледаш синьото ясно небе. Правя това нещо и досега след тренировка, като винаги се сещам за тези мигове на Работническия център в Пловдив(сега игрище на ФК “Векта”).
“Ето, вземи 2-3 вишни…” – тук можете да кажете, че ставам сантиментален и това няма нищо общо със спорта. Но всъщност не е точно така! Още като съвсем малко дете с дядо слизахме пред блока в градинката и там за пръв път започнах да уча различните видове удари във футбола, финтове, овладявания, дрибъл и т.н. Тези тренировки не са били тежки физически, а по-скоро психически, защото свикването на новите умения си е упражняване на нервната система, която трябва да накара мускулите да извършват дадените движения. И в тези мигове, когато не успяваш да изпълниш указаното, в един момент ти идва нанагорно. Но точно тогава дядо ми късаше вишни от близкото дърво и ми ги даваше. Бяха ужасно кисели, но бяха своеобразна награда и време за почивка. А отделно и мъничко въглехидрати, нещо като интратренировъчно хранене 😉 В случая обаче моментът е по-скоро психологически и това е важното.

Това се сещам към момента, макар да има още много. Ще се радвам да науча дали материалът ви е харесал и дали искате още подобни :) В случая ви представям мои спомени и знания, научени пряко от един успял спортист. Това никога не е гаранция за правилност, но специално нещата, които споделям с вас, са пречупени и през моята призма(и призмата на блога).

 

Поздрави и успех!

Направи Коментар

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Най-популярните

To Top