Мотивация

Грешките на младите спортисти

Trakia-Rudozem 2007 018

Без съмнение всяко поколение спортисти прави грешки – някои грешки ги повтарят всички, а други са си характерни само за дадено поколение. Далеч съм от мисълта и като цяло в живота си искам да се запазя от клишетата: “младите сега са много зле”, “ние едно време как бяхме” и прочие. От дистанцията на времето осъзнавам колко грешки съм допуснал аз като юноша-футболист, а сега, когато ме търсят младежи за съвети и програми, забелязвам някои техни грешки, които според мен с характерни за подрастващите днес.

Подвеждане по модата.

Всеки иска да прилича на успелите и известните, въпросът е обаче – по какво? В днешно време ми прави впечатление, че младите залагат доста на “външните ефекти” – татуси, прически, екипировка, стил на обличане… Забелязвам покрай стадионите деца, слизащи от колите на родителите си с прически като на Неймар, в автобусите със слушалки Beats by Dre и чантички, имитации на Луи Вуитон, на терена заставащи в характерна поза стил Роналдо при изпълнение на фаул… Ние като малки също сме подражавали, но никога чак толкова повърхностно. Да не говорим, че тогава ходехме на тренировка по 40-50мин по-рано, само и само да имаме време да потренираме триковете на Роналдо или преки свободни удари като някои от най-добрите изпълнители, финтови движения, които всеки гледаше на клипчета преди тренировката(Ютуб едва прохождаше тогава). Позьорщината определено беше доста по-малко. Играехме с гуменки за по 12лв, но с истинска страст за играта. Не че хубавите обувки и екипировка са нещо лошо, напротив.

В търсене на развитие…

В интернет допреди 10 години имаше далеч по-малко информация – в случая имам предвид за фитнес, за кондиционна подготовка, за спортно-специфична подготовка. И затова разчитахме на всякакви източници и на личен опит, на разговори с по-опитни играчи, на наблюдения… Сега ми прави впечатление, че се търсят само готови решения. Отново – не че има нещо лошо в търсенето на помощ, но за съжаление съвременното общество е довело младите спортисти до желание всичко да им бъде сдъвкано и изплюто някъде в мозъка. Имал съм случаи, където юноша футболист ми иска съвет – никога не отказвам, още повече, че имам сантимент към тези млади спортисти – защото знам с какви мечти и надежди живеят, и какво им е важно,- и ме засипва с толкова много и детайлни въпроси, че в един момент съм казвал: “Ама то остава и аз да отида утре на тренировка вместо теб…” Доста от младите просто симулират дейност и в действителност не правят нищо, за да достигнат потенциала си.

Мързел и оправдания

За съжаление – такива са моите наблюдения. Главата на младите спортисти е изпълнена с оправдания. Те знаят защо всъщност дадено нещо не може да стане. Или нямат пари, или нямат връзки, или няма условия, или няма време, или някой им пречи… Друг пример от практиката ми като онлайн треньор – коментирам с дадения спортист някое упражнение….и той ми иска да му изпратя линк към клип с изпълнението му! Питам: “ама ние и двамата комуникираме чрез интернет…ти нямаш ли гугъл???”. След като аз мога да напиша “лицева опора”  в търсачката, защо един 15-годишен футболист със смартфон в ръка да не може? Погледнете пак заглавието на абзаца… Стига се дотам, че от много обяснения и съвети се забравя основното – накрая самият спортист трябва да свърши работата – на терена, в залата, на корта и т.н. Пишейки статията, се сетих за една случка. Тренирахме на едно от помощните игрища на Гребната база в Пловдив и играехме 5 на 5 на малки вратички. По онова време нямахме кой знае какви тренировъчни пособия и вратичките ги правехме от два оранжеви конуса. На тази игра дузпи се изпълняват от врата на врата, в нашия вариант с конусите – само по земя. Теренът, на който играехме в онзи ден, беше меко казано ужасен – крив, с бабуни, почти без трева. Шансът топката да премине по права линия 25м по земя и да вкарам “дузпата” беше почти минимален. Нещо се ядосах, докато залагах топката, чудейки се как да отиграя. В този момент покрай оградата мина треньорът Славчо Хорозов и(явно ме беше чул) ми викна – “Бий я по въздух”. Казах му, че за да ми признаят гола от другия отбор, единственият вариант е топката да тупне точно на гол линията между двата конуса…а той ми отвърна – “Ами да!”. “Е, няма да стане”…недоверчиво казах аз. “Като не стане – ще опитваш, докато стане” – ми каза г-н Хорозов и се спря до оградата. Отстъпих крачка назад, прицелих се и леко копнах топката, а тя се приземи точно на желаното място. Гол. “Видя ли?” – ми каза Славчо Хорозов, а аз му се усмихнах и му благодарих. “Ако не беше опитал, никога нямаше да стане” – допълни треньорът и си отиде.

Не искам този материал да звучи менторски, пак казвам, че всяко поколение допуска своите си грешки, а аз например съм допуснал и страшно много лични. Идеята на поста е да накарам младите спортисти да се замислят. Ако не съм прав и могат да ме оборят – насреща съм винаги – на лични, в коментари, в социалните мрежи. И още нещо – не твърдя, че всички млади са така и трябва да се слагат под общ знаменател. Аз просто споделям някои наблюдения.

Поздрави и успех!

 

 

Направи Коментар

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


Най-популярните

To Top